

АГРОКАЛЕНДАР
(август-септември)
ПОЛЕВИ КУЛТУРИ:
Предпосевно третиране на семена:
Пшеница и ечемик, със специализиран стимулатор "ЖИТНИ КУЛТУРИ", с доза 100 мл/100 кг семена.
Рапица: със специализиран стимулатор "СЛЪНЧОГЛЕД", с доза 1000 мл/100 кг семена.
ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ:
Листно подхранване, след 15 дни, с ЕКОтор "ГИГАНТ" в доза 300 мл/дка.


БИОПРЕПАРАТИТЕ «AgroBioStim» СЪОТВЕТСТВУВАТ НА НОРМИТЕ ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ.
Натуралните стимулатори, Екоторове, Микроторове и Органични торове от търговска марка «AgroBioStim» напълно съответстват на Европейските изисквания и норми, отбелязани в Регламентите на ЕЕС № 2092/91; ЕС № 2384/94 за биологично производство на растителни продукти и отглеждане на екологично чисти хранителни продукти.
За производството на биопрепаратите «AgroBioStim» се използва технология за биологично производство, съставните части и продукти са отбелязани в Приложение № 1 и № 2 Регламента на ЕСС/2092/91 напълно съответствува на Правилата на Комисии ЕС/1073/2000 и на Наредба № 22, издадена от Министерството на Земеделието и Горите.
НЕЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ
БОР
НУЖДА НА РАСТЕНИЯТА ОТ БОР.
Всички органи на растенията съдържат бор, но в зависимост от вида на растенията и условията на отглеждането съдържанието на този елемент се колебае в широки граници – от 1 до 100 mg/kg сухо вещество. Като правило тъканите на едносемеделните растения са по-бедни на бор, отколкото на двусемеделните; цветовете съдържат повече бор, отколкото другите органи. Най-малко бор на еденица суха маса натрупват житните треви, а най-много - растения от сем. Пеперудоцветни и Сложноцветни. Неговото действие е тясно свързано с образуването на растителните тъкани, цветните органи, цъфтежа, оплождането, постъпването на минерални елементи в растенията, с обмяната на въглехидратите, белтъчините, нуклеиновите киселини и др. Във въглехидратния обмен боратите играят важна роля в биосинтезата на витамините. Преди всичко този микроелемент е необходим за образуването на растителните тъкани, като неговата основна функция е свързана със зреенето на плодовете и диференцирането на клетките.
При двусемеделните растения боратите изпълняват защитна функция в ауксиноксидазната система.
При недостиг на бор, се нарушава притокът и оттокът на въглехидрати към растежните точки, парализират се всички процеси на жизнедеятелността на растенията, потиска се синтезата на белтъчините, спира диференцията на клетките и възобновяването на тъканите, в листата намалява съдържанието на витамин С, тиамин и рибофлавин. Според учените в това се корени и една от главните причини за особеното значение на бора в процесите на формирането на репродуктивните органи, оплождането и плододаването.
При неблагоприятни външни условия борът има способността да повишава съдържанието на химично свързаната вода в клетките и по този начин да влияе на водния режим, активността на ензимите, насоката на въглехидратния и белтъчния обмен. С това може отчасти да се обясни и положителното влияние на бора върху устойчивостта на растенията към такива неблагоприятни условия, като засушаване, повишена концентрация на солите в почвения разтвор, низки температури, бактерийни и други заболявания.
НУЖДАТА НА ОТДЕЛНИ КУЛТУРИ ОТ БОР.
Според нуждата им от бор разделя селскостопански култури на три групи:
култури с най-голяма нужда от бор - люцерна, детелина, цветно и брюкселско зеле, целина, брюква, ябълка, круша;
култури със средна нужда от бор - тютюн, памук, домати, моркови, салата, костилкови овощни видове;
култури с малка нужда от бор - зърнени житни, житни треви, фасул, соя, грах, картофи, ягоди.
ПОЧВАТА КАТО ИЗТОЧНИК НА БОР ЗА РАСТЕНИЯТА.
Общото съдържание на бор в повърхностите хоризонти на българските почви е 0,5 – 160 mg/kg почва. Най-богати с бор са солените почви от Чернополската низина (около 160 mg/kg). С високо съдържание на общ бор са и някои черноземи (до 50 mg/kg), а с ниско – някои сиви горски почви (под 30 mg/kg). Обикновено почвите, образувани върху морски отложения и основни скали, съдържат повече бор, отколкото формираните върху кисели скали.
Най-често недостиг на подвижен бор има в почвах, образувани върху кисели вулканични скали или пресноводни седиментни материали; в почви с кисела реакция, където общият и подвижният бор са били измити при протичане на процеса на излужване и оподзоляване; в леки по механичен състав почви; в кисели блатни и торфени почви; с леки почви, поливани с води с много ниско съдържание на бор или с води с високо съдържание на бикарбонати и в почви, бедни на органично вещество.
Най-богати с разтворим бор са алувиално-ливадните и солените почви в Чернополската низина. Много добре са запасени с водоразтворим бор някои алувиално-ливадни почви край Чая и Янтра.
Райони с неблагоприятен хранителен режим по отношение на бор:
При културите, отглеждани на тези почви, особено най-чувствителни към недостиг на бор (люцерна, детелина, цветно и брюкселско зеле, целина, брюква, ябълка, круша, тютюн, памук, домати, моркови, салата, костилкови овощни видове) се препоръчва пръскания с Натурален микротор «БОРОВ ХУМАТ» в доза 160-180 мл/дка, а при почви с по-голям недостиг на бор се препоръчва и почвено внасяне на 0,005% воден разтвор на «БОРОВ ХУМАТ».
В България има около 10 млн. декара площи, нуждаещи се от борно торене поради неблагоприятен борен режим. Ако приемам, че 20% от тези площи са заети с боролюбиви култури, нужно е всяка година около 2 млн. декара да се торят с борни торове.
СМУЩЕНИЯ ПРИ НЕДОСТИГ НА БОР.
При всички растения и особено при двусемеделните в случай на недостиг на водоразтворими борни съединения в почвата най-напред се засягат растежните точки, загива вегетационният връх на стъблото, спира развитието на старите и формирането на нови органи - стъбло, корени, пъпки, цветове. Листата пожълтяват, след което потъмняват, а дръжките им стават крехки. При някои растения се наблюдават различни видове изкривяване, усукване, разцепване или разкъсване на стъблото поради изменението на растежа на тъканите в различна степен. Главният корен на растенията обикновено не се доразвива, надебелява и при някои растения, например царевица, става трошлив. При други култури като лен, захарно цвекло и бобови, не израстват странични корени или кореновите власинки отмират, а при бобовите не се образуват грудки.
Недостиг на бор през периода на цъфтеж предизвиква нарушение в нормално развитие на прашеца и особено на завръзите, поради което голяма част от цветовете остават неоплодени и опадват. При краставиците, мака и др. прашецът не покълнва, а при слънчогледа, детелина и др. неговата енергия на кълнене намалява силно, което води до рязко снижаване на добива от семена и на тяхното качество. Недостиг на бор може да предизвика и опадване на завръзите при лимоните, памука, люцерната и др.
Овощните растения реагират отрицателно както при недостиг, така и при излишък от бор в почвата. Липсата или недостиг на бор предизвикват редица функционални смущения и патологични заболявания при овощните растения: главно по ябълката, крушата, кайсията и цитрусовите. При различните видове овощни растения се наблюдават различни признаци на страдание, но при всички растения се проявяват върху растежните органи и тъкани. Листата са хлоротични и набръчкани, понякога ненормално дебели и чупливи. При остър глад се засягат растежните точки, загива вегетационният връх на стъблото, спира развитието на старите и формирането на нови органи, намалява кълняемостта на полена и растежът на поленовите тръбици, нарушава се нормалното развитие на завързите, повреждат се плодовете.
Липсата или недостигът на бор предизвиква следните по-важни заболявания в растенията:
Постоянен приток на бор от външната среда - чрез корените или листата - е особено необходим за бързо растящите и боролюбивите култури. Обикновено съдържащият се в почвата бор е достатъчен, за да се изгради вегетативната маса на повечето растения, но през периода на образуването на репродуктивните органи, когато нуждата от бор силно нараства, подвижното му количество в почвата в много случаи е недостатъчно. Особено важно е овощните дървета и боролюбиви растенията да се третират с Натурален микротор «БОРОВ ХУМАТ» през периода бутонизация – цъфтеж, в доза 150-200 мл/дка.
Нуждата на растенията от бор се изменя силно при различно съотношение между минералните елементи в хранителната среда. При високи концентрации на калций и широко отношение на азота към калия тя се повишава, а при високо съдържание на магнезий и желязо до известна степен намалява. Ето защо борния недостиг може да се засили от провеждането на следните агротехнически мероприятия:
преваруване на кисели почви; прилагане на интензивно калиево торене на почви, бедни на бор; рязко повишаване на добивите и интензивно извличаване с реколтата (уплътнени сеитбообращения); интензивно фосфорно торене на почви, бедни на бор.Той може да се смекчи чрез поливане с 0,005% воден разтвор на «БОРОВ ХУМАТ».
Недостиг на бор при краставици.
Симптоми. Вегетационният връх пожелтява, изсъхва и загива. Листата се изпъстрят с жълти петна.
Източник на вредата. Недостатъчно количество на бор в бедни и кисели почви.
Профилактика. Избор на богати почви за отглеждане на краставици. На бедни и кисели почви – балансирано подхранване с «ОМ ТОРОВЕ» и листно третиране с Натурален микротор «БОРОВ ХУМАТ» в доза 100-150 мл/дка, с 40-60 л работен разтвор/дка.
Сухо и сърцевинно гниене на цвекло.
Симптоми. Най-ясно проявите на заболяването личат по младите сърцевинни листа на цвекловата глава, в центъра на розетката. Те спират да нарастват, некротират и загниват. Поради това болестта се нарича сърцевинно гниене. По останалите листа се появява хлороза, която започва от връхните и постепенно обхваща и по-старите листа. При развитие на листа от спящите пъпки те също загиват. При по-слаб недостиг на бор, растенията се развиват бавно и по вътрешната страна на листните дръжки се образуват напречни напуквания.
По челната част на кореноплода са явява кафяво петно, което се разраства и може да обхване по-голяма част от кореноплода. Външно това се проявява под формата на кафяво сухо гниене, от където идва и другото наименование на болестта. През повредените части проникват вторични паразити, които причиняват гниене на кореноплодите.
Източник на вредата. Липса на елемента на бор. Сухото и сърцевинно гниене се явява при почви, бедни на този микроелемент, при силно карбонатни почви, при обилни валежи и отмиване на борните съединения и вследствие прекомерно варуване.
Профилактика. Торене с боракс 1,5 кг/дка или листно третиране с Натурален микротор «БОРОВ ХУМАТ», в доза 160-180 мл/дка, с 40-60 л работен разтвор/дка. Кореноплодите, произведени в райони с почви с ниско съдържание на бор, да се обработват с предимство в заводите, тъй като са чувствителни на гниене по време на запазването.
Некроза на древесните съдове по облагородените лозови пръчки.
Симптоми. Вкоренените лози загиват до края на вегетацията или до 1-2 години след засаждането. При разрез на мястото на стойката по подложката се забелязва потъмняване на дървесината.
Източник на вредата. Високи температури през юли и август, слабата аерация на почвата които предизвикват вътреклеточно дишане и отравяне на част от тъканите поради предизвикване на окислителните процеси, липса или недостиг на бор.
Профилактика. Избор на почви с добра аерация за вкоренилища. Поддържане на висока агротехника през вегетацията и пръскане с Натурален микротор «БОРОВ ХУМАТ», в доза 160-200 мл/дка, с 80-100 л работен разтвор/дка, или торене с боракс 2-3 кг/дка.
Корковидни ядки или вътрешно вкорковяване по ябълката, крушата и кайсията.
Симптоми. Когато плододаващи дървета гладуват, развива се некроза по повърхността или вътрешността на плодовете, дори ако по-рано не са наблюдавани признаци на ненормален растеж на вегетативните части. При ябълката некрозата се проявява под различни форми: корковидни ядки или вътрешно вкорковяване, корковидно петносване или вътрешно вкорковяване, суха петнистост, кафява серцевина и др. Отначало заболяването се проявява под форма на светли или бледозеленикави едри петна, а след това засегнатите тъкани потъмняват и засъхват, като придобиват консистенция на корк или сюнгер в зависимост от фазата на развитието, в която е бил засегнат плодът. При сухата петнистост и корковидното петносване се засяга повърхността на плодовете – те се напукват и деформират. Корковидното петносване на ябълките се проявява главно при продължителна суша. При крушата тази болест се характеризира със засъхване на цветовете и деформиране на плодовете, по повърхността на които се появяват вдлъбнатини и участъци с корковидна тъкан.
По плодовете на кайсията се появяват кафяви петна, особено близо до дръжката и сухи гъбести участъци около костилките.
Източник на вредата. Липса или недостиг на бор.
Профилактика. Поддържане на висока агротехника през вегетацията и двукратно третиране (във фазите – преди цъфтеж и след прибиране на реколтата) с Натурален микротор «БОРОВ ХУМАТ», в доза 200-300 мл/дка с 80-100 л работен разтвор/дка, или торене с боракс.
Кафяви (ръждиви) петна по цветното зеле.
Недостиг на бор при салата.
Лист на ечемикът при недостиг на бор.
Дефицит на бор при ечемикът.
Лист на слънчогледът при дефицит на бор.
Недостиг на бор при слънчогледа.
Недостиг на бор при пиперът.
Лист на картофи при силен дефицит на бор.
Лист на розата при недостиг на бор.
Лист на червената детелина при недостиг на бор.
Сърцевинно гниене на захарното и кръмното цвекло.
Недостиг на бор при лоза.
Вътрешно вкорковяване по ябълката.
Корковидни ядки по крушата.

Натурален микротор "БОРОВ ХУМАТ"
КОРЕГИРА НЕДОСТИГ НА БОР В РАСТЕНИЯТА!

Александър Малков
"АгроБиоСтим" ООД
гр. Каварна