АГРОКАЛЕНДАР
(август-септември)
ПОЛЕВИ КУЛТУРИ:
Предпосевно третиране на семена:
Пшеница и ечемик, със специализиран стимулатор "ЖИТНИ КУЛТУРИ", с доза 100 мл/100 кг семена.
Рапица: със специализиран стимулатор "СЛЪНЧОГЛЕД", с доза 1000 мл/100 кг семена.
ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ:
Листно подхранване, след 15 дни, с ЕКОтор "ГИГАНТ" в доза 300 мл/дка.
БИОПРЕПАРАТИТЕ «AgroBioStim» СЪОТВЕТСТВУВАТ НА НОРМИТЕ ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ.
Натуралните стимулатори, Екоторове, Микроторове и Органични торове от търговска марка «AgroBioStim» напълно съответстват на Европейските изисквания и норми, отбелязани в Регламентите на ЕЕС № 2092/91; ЕС № 2384/94 за биологично производство на растителни продукти и отглеждане на екологично чисти хранителни продукти.
За производството на биопрепаратите «AgroBioStim» се използва технология за биологично производство, съставните части и продукти са отбелязани в Приложение № 1 и № 2 Регламента на ЕСС/2092/91 напълно съответствува на Правилата на Комисии ЕС/1073/2000 и на Наредба № 22, издадена от Министерството на Земеделието и Горите.
НЕЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ
МЕД
НУЖДА НА РАСТЕНИЯТА ОТ МЕД.
Медта се съдържа в тъканите на всички висши и нисши растения. Нейното количество варира в широки граници в зависимост от видовите и сортовите им особености, фазата на развитието, възрастта, концентрацията и формата на подвижните съединения в почвата. Обикновено бобовите треви натрупват повече мед, отколкото зърнените житни култури (пшеница, ечемик, овес) и някои житни треви; младите растения съдържат повече мед на единица сухо вещество, отколкото по-старите, а листата - повече, отколкото другите органи.
Постъпилите в растенията медни йони реагират с аминокиселините, белтъците и другите биополимери и образуват по-стабилни комплексни съединения, отколкото другите метални йони. Физиолого-биохимичната функция на медта е свързана с най-скритите и сложни процеси в растителната клетка: дишането, фотосинтезата, синтезата на белтъците, въглехидратите и витамините, азотния, фосфорния и ауксиновия обмен и др. Медта се смята и за един от факторите, необходим за нормалното осъществяване на асимилацията на минералния азот и биосинтезата на полипептидите и белтъците, особено при амониево хранене на някои зърнени житни култури. Тя дава отражение върху фиксирането на молекулния азот и върху неговия метаболизъм в растенията, активира процеси на свързването на атмосферния азот от микроорганизмите от род Азотобактер в грудките на бобовите растения.
Медта повишава устойчивостта на растенията към високи и ниски температури и към гъбни и бактерибни болести. Благоприятно е действието й върху устойчивостта на растенията на полягане.
НУЖДАТА НА ОТДЕЛНИ КУЛТУРИ ОТ МЕД.
Най-чувствителни към недостиг на мед и най-силно реагиращи на торенето с медни торове са зимната и пролетната пшеница, ечемик и белите сортове овес. При остър недостиг на този елемент те не изкласяват, а понякога и загиват.
Най-малко чувствителни към недостиг на мед в хранителната среда са житните треви, ръжта, елдата и главестото зеле. Те имат способност по-лесно и в по-голямо количество да усвояват мед, но на карбонатни, торфени, торфенисти и песъчливи кисели почви реагират положително на торене с медни торове.
Междинно положение по отношение на отзивчивостта на торене с мед заемат царевицата, кореноплодните (морковът, салатното цвекло, ряпата, захарното и кръмното цвекло), влакнодайните (конопът, памукът), маслодайните (слънчогледът, рапицата), зърнените бобови култури (фасулът, грахът) и бобовите треви, отглеждани на семена.
При прилагане на листната диагностика се приема, че когато съдържанието на мед в сухото вещество на надземните органи на тревните и зърнените житни и в листата на овощните и някои други култури е по-малко от 4-5 mg/kg, растенията реагират на мед в тъканите на растенията, до която се повишават добивът и качеството на продукцията, е различна за отделните култури – за люцерната е около 12 mg/kg суха маса, за червената детелина – около 20 mg/kg и за царевицата – около 25 mg.
ПОЧВАТА КАТО ИЗТОЧНИК НА МЕД ЗА РАСТЕНИЯТА.
Повърхностните хоризонти на българските почви съдържат 4-140 mg мед в 1 kg почва. С най-високо съдържание на мед са някои псевдоподзолисти канелени горски почви (140 mg/kg), в образуваните върху андезитов-елувий смолници и в карбонатните ливадно-канелени почви (80-95 mg/kg).
Най-ниско е общото съдържание на мед в торфено-блатните почви (около 5 mg/kg), в светлосивите горски почви с лек механичен състав и в излужените канелени горски почви (10-15 mg/kg).
Почвите, в образуването на които взема по-голямо участие тревиста растителност (черноземи, ливадно-блатни, алувиално-ливадни и ливадни смолници), съдържат повече мед в повърхностните слоеве. В почви с подзолист процес (псевдоподзолисти сиви и канелени горски и жълтоземно-подзолисти) медта се изнася от хумусно-акумулативния хоризонт и се отлага в по-долните слоеве.
В почвата медта среща в различни форми: като трудно разтворими медни соли, хидроокиси и окиси; като медсъдържащи минерали; като медноорганични комплексни съединения; като медни катиони; като водоразтворими соли.
Като активен комплексообразувател медта се свързва с органичните вещества на почвите, хуминовите киселини и фулвокиселините и в зависимост от условията взаимодействието протича йонообменно или се образуват вътрешнокомплекмни съединения като в Натурален микротор «МЕДЕН ХУМАТ» - произведен на базата на фулвокиселини.
Количеството на водоразтворимите медни съединения е по-малко от 1% от общото количество мед в почвата. Най-достъпната за растенията е йонната форма на медта, като в Натурален микротор «МЕДЕН ХУМАТ».
Във основа на преценката повечето от разпространените в България почви са с благоприятен меден режим.
Недостатъчно и по-слабо запасени на мед:
-
ливадно-блатни почви;
-
торфено-блатни почви;
-
планинско-ливадни почви;
-
тъмноцветни планинско-горски почви;
-
леки по механичен състав кафяви горски и псевдоподзолисти канелени и сиви горски почви.
При културите, отглеждани на тези почви, особено най-чувствителни към недостиг на мед (зимната и пролетната пшеница, ечемик и белите сортове овес, царевицата, морковът, салатното цвекло, ряпата, захарното и кръмното цвекло, конопът, памукът, слънчогледът, рапицата, фасулът, грахът и други бобови треви, отглеждани на семена) се препоръчва третиране с Натурален микротор «МЕДЕН ХУМАТ», в доза 50-100 мл/дка, а при почви с по-голям недостиг на мед се препоръчва и почвено торене с 0,03% разтвор на «МЕДЕН ХУМАТ».
СМУЩЕНИЯ ПРИ НЕДОСТИГ НА МЕД.
При недостиг на мед ечемикът, овесът и пшеницата заболяват от хлороза, известна под наименованието бяла чума. Външните признаци на тази болест са ясно изразени - листните връхчета побеляват и бързо засъхват, усукват се във вид на нишки и се изкривяват. При по-голям недостиг на мед растенията братят, образуват стъбла, но не изкласяват; ако се образуват класове, те побеляват и в тях не се образува зърно.
Недостигът на мед се отразява неблагоприятно и върху развитието на завръзите и зерното при житните треви - настъпват морфологични изменения в мъжките генеративни органи и отмират много женски генеративни органи; може да дегенерира и зрялата зародишна торбичка, което води до образуване на празни семена.
При доматите недостигът на мед забавя растежа на стъблото и потиска развитието на корените; листата придобиват тъмен синъозелен цвят, по-дребни са, отколкото при нормалните растения, по тях се развива хлороза, краищата на петурата се завиват към горна повърхност успоредно на централната жилка; не се образуват цветове; стъблото и листата стават по-чупливи.
Листата на салатата, страдаща от недостиг на мед, имат уродлива форма, загубват якостта си, стават хлоротични. Хлорозата се появява най-напред по стъблото и по външния край на листата.
При недостиг на мед в почвата ябълката, крушата, сливата, прасковата, цитрусовите и маслината заболяват от суховършие, или екзантема. Това заболяване се проявява най-силно по време на интензивния растеж на леторастите, особено при сухо и горещо време и силна слънчева радиация. При ябълката то е известно под наименованието увяхване на върховете. Първите симптоми на суховершието се появяват в края на Май - началото на Юни: растежът на връхните листата на леторастите се забавя; краищата на петурата се завиват нагоре по дължина на централната жилка и листата придобиват форма на ладия. При по-малък недостиг на мед по листата се появява хлороза - на светлозелен фон изпъква мрежа от тъмнозелени жилки, а при по-силно гладуване се развива и некроза, която отначало обхваща краищата на надебелените и деформирани листа, а след това - и цялата петура; изсъхналите листа опадват и връхната част на летораста се оголва; при продължително гладуване обезлистените върхове на младите леторасти започват да изсъхват, стават жълто-кафяви, изкривяват се и се осмоляват и загиват. Короната на дърветата придобива храстовидна форма, а плодовете са дребни, деформирани и втвърдени.
Липсата или недостигът на мед предизвиква следните по-важни заболявания в растенията:
-
медна хлороза;
-
медна некроза;
-
бяла чума при зернено житни култури;
-
суховършие (екзантема) при овощни култури;
-
увяхване на върховете при ябълката.
Компенсирането на меден недостиг се постига чрез третиране на селскостопански култури с Натурален микротор «МЕДЕН ХУМАТ». За почвено торене се препоръчват 0,03% разтвор на «МЕДЕН ХУМАТ» внесен преди дълбоката оран, а при трайни насаждения – внесен на бразди близо до кореновата система.
Недостиг на мед при домати.
Симптоми. Растенията остават дребни. Имат слаб растеж. Листата се оцветяват синъо-зелено, завити около централния нерв. Растението увяхва. По нерватурата се появяват некротични петна. Съдържанието на меж в болните растения е 12 мг/кг зелена свежа маса, а на здравите е 14-15 мг/кг.
Източник на вредата. Появява се при растенията, отглеждани върху торфен субстрат.
Профилактика. Балансирано подхранване на растенията с «ОМ ТОРОВЕ». Листно третиране на растенията с Натурален микротор «МЕДЕН ХУМАТ» в доза 100-150 мл/дка с 30-40 л работен разтвор/дка и почвено подхранване с 0,03% разтвор на «МЕДЕН ХУМАТ».
Повреди от бордолезов разтвор по лозата.
Симптоми. Най-чувствителни са младите листа. По периферията се явяват пригорни зони от тъмнокафява, некротирала тъкан. Некротични петна се срещат и по петурата на листата.
Профилактика. Правилно приготвяне на бордолезовия разтвор и пръскане на лозите при подходящи условия. Препоръчва се първите третирания да се провеждат с препарати, непроявяващи фитотоксичност като с разтвор 250 мл/100 л вода на Натурален микротор «МЕДЕН ХУМАТ» или други медни препарати. След установяване на повреди, да е извърши редовно третиране на растенията с «ЕКОТОРОВЕ» докато се преодолее смущението.
Недостигът на мед при житните треви.
Хлороза (бяла чума) при ечемикът.
Недостиг на мед при пшеницата.
Недостиг на мед при слънчоглед.
Дифицит на мед при слънчоглед.
Недостиг на мед при цвекло.
Натурален микротор "МЕДЕН ХУМАТ"
КОРЕГИРА НЕДОСТИГ НА МЕД В РАСТЕНИЯТА!
Александър Малков
"АгроБиоСтим" ООД
гр. Каварна