АГРОКАЛЕНДАР

(август-септември)

ПОЛЕВИ КУЛТУРИ:

Предпосевно третиране на семена:

Пшеница и ечемик, със специализиран стимулатор "ЖИТНИ КУЛТУРИ", с доза 100 мл/100 кг семена.

Рапица: със специализиран стимулатор "СЛЪНЧОГЛЕД", с доза 1000 мл/100 кг семена.

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ:

Листно подхранване, след 15 дни, с ЕКОтор "ГИГАНТ" в доза 300 мл/дка.

НЕИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ

Дефицит на азот.

Дефицит на фосфор.

Дефицит на калий.

Дефицит на магнезий.

Дефицит на микроелементи.

Дефицит на желязо.

Дефицит на мед.

Дефицит на цинк.

Дефицит на бор.

Дефицит на молибден.

Дефицит на манган.

ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ

Бактерии и бактерийни болести

Бактериоза

Бактерийно увяхване

Бактерийно гниене и петносване

Бактериен пригор

Бактериен рак

Гъби и гъбни болести

Брашнеста мана

Антракноза и базично гниене

Алтенариоза

БИОПРЕПАРАТИТЕ «AgroBioStim» СЪОТВЕТСТВУВАТ НА НОРМИТЕ ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ.

Натуралните стимулатори, Екоторове, Микроторове и Органични торове от търговска марка «AgroBioStim» напълно съответстват на Европейските изисквания и норми, отбелязани в Регламентите на ЕЕС № 2092/91; ЕС № 2384/94 за биологично производство на растителни продукти и отглеждане на екологично чисти хранителни продукти.

ГЪБНИ БОЛЕСТИ

БАЗИДИЙНИ ГЪБИ

(Basidiomycetes)

    Базидийни гъби – клас висши гъби, които развиват при размножаването си характерни спороносни органи – базидии. Около 20000 вида, разпространени предимно на сушата, с различен начин на хранене – сапрофитен и паразитен. Сапрофитните Базидийни гъби се развиват в почвата, дървесината и растит. остатъци, паразитните – върху семенни растения, по-рядко върху папрати. Храненето е хетеротрофно. Някои Базидийни гъби са ядивни (манаторка, печурка, масловка), други са силно отровни (мухоморки), паразитни (ръжда, главни) или предизвикват гниене и пр.

    Съществуват различни класификации на Базидийни гъби. Подразделят ги на 2 подкласа: холобазидиомицети и фрагмобазидиомицети.

 

    Подклас Holobasidiomycetes (Autobasidiomycetes). Образува едноклетъчни цилиндрични или бухалковидни базидии, с връхни базидиоспори. Видовете от разред Exobasidiales причиняват хипертрофия на тъканите, като развива безцветен разклонен мицел, с открито базидиално спороношение. Тук спадат родовете Microstroma и Exobasidium с представители Microstroma juglandis – снежна плесен по ореха, и Exobasidium vexans – предизвиква деформация на листата на чайния храст.

• Разред Hymenomycetales (Aphylophorales) със семейства Thelephoraceae и Polyporaceae имат плодни тела с месест, кожест или дървенист строеж. По-голяма част от тях живеят сапрофитно в почвата и по отсечените дървета. Някои са паразити по изтощените дървета. Към тях се относят гъбите от родове Corticium, Stereum, Polyporus и Fomes. Широко разпространение има видът Corticium solani, чиято мицелна форма – Rhizoctonia solani, е повсеместна и напада голям брой културни и диви растения.

    Видовете на другите 3 рода, са приченители на различни видове гниене по дърветата (Stereum purpureum – сребърен лист, Stereum hirsutum, Poliporus hispidus и Poliporus candicinum, Fomes fomentarius, Fomes ignarius, Fomes fulvus – причиняват бяло дървесинно гниене и Fomes ribes – гъбясване на дребните грозда).

• Разред Agaricales (гуглести гъби) е характерен с плодните си тела – месести гугли с центр. краче и хименофор. Към него спада сем. Agaricaceae, с род Armillaria, който причинява болестта чума по дърветата. Има широко разпространение и напада широколистни, иглолистни и тревисти видове.

    Към холобазидиомицетите спадат и разредите Sclerodermatales, Nidulariales, Lycoperdales, Phallales и Hymenogastrales, съставени предимно от сапрофитни видове с добре развити, закрити или отворени плодни тела.

 

    Подклас Phragmobasidiomycetes (Heterobasidiomycetes) има начленен (септиран) базидий с различна форма и строеж. Включава ендофитни облигатни паразити, чиито хифи се развиват между клетките. Състои са от:

• Разред Dacromycetales – с едноклетъчен базидий, чиито базидиоспори при покълнване образуват преградки и дават начало на конидии. Включава сапрофитни видове, по дървесни остатъци.
• Разред Tremellales – с четириклетъчен базидий. Състои се от сапрофитни видове, които се развиват по мъртвата кора на дърветата.
• Разред Auriculariales – с четириклетъчен базидий. Всяка базидиева клетка има странична стеригма с базидиоспора. Представителите му са сапрофити по дървесните видове, а някои и паразити по висшите растения.
• Разред Ustilaginales обхваща над 900 паразитни вида по покритосеменните растения, които причиняват болестите главни. Мицелът е междуклетъчен, без хауспории. При узряване се разпада на хламидоспори (главнива, прашеста маса). Разредът се състои от семейства – Ustilaginaceae и Tilletiaceae.

    Към сем. Ustilaginaceae се относят важни в стопанско отношение причинители на болести:

• праховити главни по житните: Ustilago tritici – по пшеницата, Ustilago nuda и Ustilago nigra – по ечемика, Ustilago avenae – по овеса;
• покрити главни: Ustilago hordei – по ечемика, Ustilago levis – по овеса;
• обикновена главня по царевицата – Ustilago zeae и пр..

    Към сем. Tilletiaceae спадат мазни главни по житните:

• обикновена мазна главня – Tilletia levis и Tilletia tritici;
• вджуджаваща мазна главня по пшеницата – Tilletia controversa;

    Стъблени главни по житните:

• стъблена главня по пшеницата – Tuburcinia tritici;
• стъблена главня по ръжта – Tuburcinia occulta;
• стъблена главня по лука и пр. – Tuburcinia cerulae;

• Разред Uredinales включава над 4000 облигатни паразитни видове по папратите, иглолистните и покритосеменните (предимно житните) растения. Причиняват болестите ръжди. Мицелът им е септиран, хаплоиден или диплоиден и се развива в тъканите на един или два гостоприемника. Образува до 5 вида спороношения. Паразитите проникват през устицата, развиват се междуклетъчно и образуват спороношенията си в подепидермални пришки (сори). Към разреда спадат семействата Melampsoraceae (с родовете Melampsora, Coleosporium и Cronatrium) и Pucciniaceae (с родовете Uromyces, Tranzchelia – причинители на ръжди по костилковите, Gymnosporangium – по семковите, Puccinia – по житните и други растения, и Phragmidium – по розата и малината). Най-големи щети нанася родът Puccinia, към който се относят:
• Puccinia graminis – причинител на стъблените ръжди по житните растения;
• Puccinia recondita tritici – на кафявата (листна) ръжда по пшеницата3
• Puccinia striiformis – на жълтата ръжда по житните;
• Puccinia hordei – на кафявата ръжда по ечемика;
• Puccinia dispersa – по ръжта;
• Puccinia helianthi – по слънчогледа;
• Puccinia allii – по различни видове лук;
• Puccinia menthae – по ментата и др.
• Много важни болести са и ръждите, причинявани от род Uromyces:
• Uromyces phaseoli – по фасула;
• Uromyces pisi – по граха;
• Uromyces fabae – по баклата и лещата;
• Uromyces striatus – по люцерната и детелината;
• Uromyces betae – по захарно цвекло;
• Uromyces valerianae – по валериана и др..

    Както и родът Melampsora – Melampsora lini – по лена, Phragmidium mucronatum – по розата и др.

    Литература:

1. Българска селскостопанска енциклопедия.

2. И. Тафраджийски, А. Попов, С. Каров, Б. Наков. Фитопатология. София 1991 г.

3. Б. Наков, А. Попов, С. Каров, Г. Нешев. Специална фитопатология. София 1999 г.

Основни типове базидии:

1 – Tilleria tritici;

2 – Tubur cina cepulae;

3 – Tomentella;

4 – Tulostoma;

5 – Ustilago zeae;

6 – Ustilago nuda;

7 – Uromyces pisi;

8 – Tremella.

Биопродукти "AgroBioStim"

УКРЕПВА ИМУННАТА СИСТЕМА НА РАСТЕНИЯТА И ЧУВСТВИТЕЛНО

ПОДТИСКА ПОЯВАТА НА ГЪБНИ И БАКТЕРИАЛНИ БОЛЕСТИ!