АГРОКАЛЕНДАР
(август-септември)
ПОЛЕВИ КУЛТУРИ:
Предпосевно третиране на семена:
Пшеница и ечемик, със специализиран стимулатор "ЖИТНИ КУЛТУРИ", с доза 100 мл/100 кг семена.
Рапица: със специализиран стимулатор "СЛЪНЧОГЛЕД", с доза 1000 мл/100 кг семена.
ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ:
Листно подхранване, след 15 дни, с ЕКОтор "ГИГАНТ" в доза 300 мл/дка.
БИОПРЕПАРАТИТЕ «AgroBioStim» СЪОТВЕТСТВУВАТ НА НОРМИТЕ ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ.
Натуралните стимулатори, Екоторове, Микроторове и Органични торове от търговска марка «AgroBioStim» напълно съответстват на Европейските изисквания и норми, отбелязани в Регламентите на ЕЕС № 2092/91; ЕС № 2384/94 за биологично производство на растителни продукти и отглеждане на екологично чисти хранителни продукти.
За производството на биопрепаратите «AgroBioStim» се използва технология за биологично производство, съставните части и продукти са отбелязани в Приложение № 1 и № 2 Регламента на ЕСС/2092/91 напълно съответствува на Правилата на Комисии ЕС/1073/2000 и на Наредба № 22, издадена от Министерството на Земеделието и Горите.
НЕЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ
МОЛИБДЕН
НУЖДА НА РАСТЕНИЯТА ОТ МОЛИБДЕН.
В тъканите на растенията молибденът се съдържа в значително по-малки количества (0,1-20 mg/kg суха маса), отколкото другите метали микроелементи. Обикновено бобовите растения съдържат повече молибден (0,5-20 mg/kg), отколкото небобовите (0,1-1,0 mg/kg), надземните органи - повече, отколкото корените, листата - повече, отколкото кореноплодите и клубеноплодите. С най-голямо съдържание на молибден обаче са грудките на бобовите растения.
Молибденът участвува в много процеси на метаболизма на низшите и висшите растения, но главно в регулирането на редукционно-окислителните реакции в някои звена на обмена на азота, фосфора и желязото и в биосинтезата на хлорофила, въглехидратите и аскорбиновата киселина.
НУЖДАТА НА ОТДЕЛНИ КУЛТУРИ ОТ МОЛИБДЕН.
Най-голяма нужда от молибден имат бобовите култури, особено люцерна, детелина, фасулът, соята, еспарзетата и фият. От небобовите култури по-голяма нужда от този елемент има цветното зеле, доматът, краставицата, салатата, слънчогледът, памукът, ленът и захарното цвекло, особено при отглеждането им на преовлажнени почви с високо съдържание на нитрати и продължително захлаждане на времето.
Отзивчиви на молибденово торене са естествените ливади и пасища и тревните смески, а по-слабо отзивчиви - зърнените житни култури, с изключение на ечемика.
ПОЧВАТА КАТО ИЗТОЧНИК НА МОЛИБДЕН ЗА РАСТЕНИЯТА.
Съдържанието на общ молибден в повърхностните хоризонти на почвите в България е в границите 0,30-3,0 mg/kg почва. С по-голямо общо количество на молибден в повърхностните хоризонти са типичните канелени горски и тъмно-сивите горски почви, повечето от черноземите и смолниците, ливадните блатни и засолени почви.
С най-ниско съдържание на молибден са кафявите, сивите и канелените горски почви, образувани върху гранити в елувиалните части на релефа в Западна Стара планина, Рила, Пирин, Родопите, Средна гора.
При културите, отглеждани на тези почви, особено най-чувствителни към недостиг на молибден (люцерна, детелина, фасулът, соята, еспарзетата, фият, цветното зеле, доматът, краставицата, салатата, слънчогледът, памукът, ленът и захарното цвекло, ливади, пасища и тревните смески) се препоръчва пръскания през вегетацията с Натурален микротор «МОЛИБДЕНОВ ХУМАТ» в доза 100-200 мл/дка, с 20-40 л работен разтвор/дка.
При почви с по-голям недостиг на молибден се препоръчва и почвено третиране с 0,003% разтвор на «МОЛИБДЕНОВ ХУМАТ».
СМУЩЕНИЯ ПРИ НЕДОСТИГ НА МОЛИБДЕН.
Визуалните симптоми, показващи недостиг на молибден, са различни при отделните култури. По листата на люцерната и детелината се развива междужилкова хлороза, изразена по-силно по долните етажи, в резултат на която посевът пожълтява и се изпъстря от по-тъмни и по-светли петна в зависимост от степента на молибденовото гладуване. Съдържанието на молибден в листата е по-малко от 0,28 mg/kg суха маса.
При фасула растенията стават бледозелени, старите листа се напетняват и загиват, а крайните по-млади листчета остават зелени; цъфтежът и семеобразуването намаляват.
При пшеницата растенията са хлоротични, със слаб тургор. Краищата на листата са засегнати от междужилкова некроза, а листната петура е навита и хлоротична.
При овеса листата се прегъват и се пречупват, проявява се хлороза, характерна за азотно гладуване.
При слънчогледа още в най-ранна фаза (3-ти - 4-ти лист) се развива междужилкова хлороза, листните пластинки се изкривяват, пожълтяват и се завиват навътре като ладийка. При по-силна степен на молибденов недостиг по краищата на листата се образуват некротични петна.
При царевицата в много ранна фаза (3-ти - 5-и лист) се появява хлороза, която обхваща цялото растение; растежът е силно потиснат - корените и стъблата са слабо развити и тънки; листата лесно губят тургор, върховете им се оводняват, а петурата избледнява, накъдря се и изсъхва; значителна част от засегнатите растения загиват.
При цветното зеле листата придобиват нишковидна форма и са неравномерно насечени, надебелени и изпъстрени със синъозелени петна. Пазарните качества на зелето са силно влошени.
Симптомите на молибденов недостиг при доматите и картофите много приличат на симптомите, характерни за този недостиг при слънчогледа. Проявяват се междужилкова хлороза и завиване на пластинките; много намалява образуването на цветовете и плодове.
При недостиг на молибден джанката и цитрусовите култури заболяват от жълта петнистост. В края на лятото по листата се появяват жълти петна. Засегнатите листа окапват и плододаването на дърветата силно намалява. При голям недостиг на молибден цитрусовите дървета могат да загубят всички си листа.
Липсата или недостигът на молибден предизвиква следните по-важни заболявания в растенията:
-
молибденова хлороза;
-
междужилкова некроза;
-
жълтата петнистост;
-
ранно окапване на завързите;
-
нишковидни листа по зеле;
-
намаляване на цветовете и плодовете.
С молибденовото торене се решават три важни въпроса за селското стопанство: увеличава се количеството на биологично свързания атмосферен азот, подобрява се фуражният баланс и се преодоляват физиологичните заболявания по слънчогледа, царевицата и други култури.
Молибденов недостиг по царевицата.
Тази неинфекциозна болест напоследък обхваща все по-големи площи.
Симптоми. Молибденовият недостиг се проявява също в ранните фази от развитието на растенията, но след образуване на трети лист. Болестта най-често се наблюдава на определени участъци, неравномерно в посева. Болните растения силно изостават в растежа и развитието и са хлоротични. Хлорозата започва от върха на най-долните листа и бързо напредва към основата им. При силна проява засегнатите тъкани некротират, като най-напред загиват най-долните листа, а след това и тези от по-горните етажи на растенията.
Източник на вредата. Недостиг на молибден. Симптомите на болестта се проявяват върху почви с кисела реакция и при обилно торене с азотни торове.
Профилактика. Срещу молибденовия недостиг се води по същия начин, както срещу цинковата хлороза, като се използват соли на молибдена. Най-ефикасно е 1-кратно листно третиране с Натурален микротор «МОЛИБДЕНОВ ХУМАТ» във фаза 3-4 лист, в доза 60 мл/дка, с 20-30 л работен разтвор/дка, или листното подхранване на растенията с «ОМ ТОР ЗА ЦАРЕВИЦАТА». Освен това, трябва да се избягват почви с кисела реакция на почвения разтвор.
Дефицит на молибден при люцерната.
Междужилкова хлороза по листата на люцерна.
Междужилкова хлороза по листата.
Недостиг на молибден при цветното зеле.
Нишковидни листата по цветното зеле.
Недостиг на молибден при брюкселско зеле.
Лист на салата при дефицит на молибден.
Молибденов недостиг при царевицата.
Натурален микротор "МОЛИБДЕНОВ ХУМАТ"
КОРЕГИРА НЕДОСТИГ НА МОЛИБДЕН В РАСТЕНИЯТА!
Александър Малков
"АгроБиоСтим" ООД
гр. Каварна