АГРОКАЛЕНДАР
(август-септември)
ПОЛЕВИ КУЛТУРИ:
Предпосевно третиране на семена:
Пшеница и ечемик, със специализиран стимулатор "ЖИТНИ КУЛТУРИ", с доза 100 мл/100 кг семена.
Рапица: със специализиран стимулатор "СЛЪНЧОГЛЕД", с доза 1000 мл/100 кг семена.
ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ:
Листно подхранване, след 15 дни, с ЕКОтор "ГИГАНТ" в доза 300 мл/дка.
БИОПРЕПАРАТИТЕ «AgroBioStim» СЪОТВЕТСТВУВАТ НА НОРМИТЕ ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ.
Натуралните стимулатори, Екоторове, Микроторове и Органични торове от търговска марка «AgroBioStim» напълно съответстват на Европейските изисквания и норми, отбелязани в Регламентите на ЕЕС № 2092/91; ЕС № 2384/94 за биологично производство на растителни продукти и отглеждане на екологично чисти хранителни продукти.
За производството на биопрепаратите «AgroBioStim» се използва технология за биологично производство, съставните части и продукти са отбелязани в Приложение № 1 и № 2 Регламента на ЕСС/2092/91 напълно съответствува на Правилата на Комисии ЕС/1073/2000 и на Наредба № 22, издадена от Министерството на Земеделието и Горите.
НЕЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ
ЦИНК
НУЖДА НА РАСТЕНИЯТА ОТ ЦИНК.
Растенията се различават помежду си както по съдържание на цинк в единица суха маса, така и по извлеченето с добива количество цинк от единица площ. Обикновено дивите растения съдържат повеце цинк, отколкото културните, бобовите - повече, отколкото небобовите, по-младите - повече, отколкото по-старите. Цинковото съдържание се изменя и под влияние на условията на отглеждането на културите. При нормален хранителен режим постъпилият в растенията цинк се концентрира предимно в точките на растежа, в младите листа и в генеративните органи и главно в зарадишите на семената. При недостиг на цинк в хранителната среда по-големи количества Zn се съсредоточават в корените, особено при ниски температури и намалена слънчева интензивност, по-малки - в стъблата и още по-малки - в листата.
В метаболизма на растенията цинкът изпълнява полуфункционална роля. Той оказва пряко или косвено влияние върху фотосинтезата, дишането, биосинтезата на хлорофила и растежните регулатори, фосфорния, азотния и въглехидратния обмен. Доказано благоприятното действие на този микроелемент върху биосинтезата на хлорофила и реакциите на фотосинтезата.
При недостиг на цинк намалява съдържанието на захарозата и скорбялата в плодовете на доматовите, цитрусовите и други растения, а се увеличава относителния дял на редуциращите захари. Цинкът играе определена роля в азотния обмен на растенията. При недостиг на цинк в тъканите на растенията рязко се повишава съдържанието на нитратите, свободни аминокиселини и амидите, а намалява количеството на белтъците. Равнището на цинка в хранителната среда дава отражение и върху фосфорния обмен на растенията. В растения, които изпитват цинков недостиг, се акумулират «луксозни» количества фосфор предимно в неорганична форма както в корените, така и в надземните органи; повишава се активността на рибонуклеазата и се потиска биосинтезата на белтъците. При недостиг на цинк в растенията се нарушават и процесите на биосинтезата на растежните регулатори и главно на регулаторите с индолна природа.
НУЖДАТА НА ОТДЕЛНИ КУЛТУРИ ОТ ЦИНК.
Различните видове селскостопански култури, а дори и някои сортове имат различна нужда от цинк. В това отношение те може да се разделят на три групи:
-
най-много нуждаещи се от цинк - овощните и цитрусовите дървета, царевицата, соята, ленът, памукът, лозата;
-
средно нуждаещи се - доматите, краставиците, тиквата, люцерната, детелината, фасулът, тютюнът, картофите, захарното и кръмното цвекло;
-
най-малко нуждаещи се - овесът, ечемикът, ръжта, пшеницата, житните треви, морковите и др.
ПОЧВАТА КАТО ИЗТОЧНИК НА ЦИНК ЗА РАСТЕНИЯТА.
Повърхностните хоризонти на Българските почви съдържат 2,5-160 mg/kg Zn. С най-високо съдържание на цинк се отличават почвите, образувани върху гнайс в района на в. Рожен в Родопите и в местността Беклемето в Стара планина. Повече от смолниците, черноземите, ливадно-канелените, ливадно-блатните и типичните канелени горски почви се характеризират с по-високо общо количество цинк.
Райони с неблагоприятен хранителен режим по отношение на цинк: карбонатните черноземи и хумусно-карбонатните почви. Установено, че в страната са обособени два по-големи района, в които цинковият недостиг е силно изразен:
1. Крайдунавският и Шуменско-Варненският район на карбонатните черноземи.
2. Районът на карбонатните смолници в Бургаско, Елховско, Ямболско и Новозагорско.
Оскъдни са запасите на подвижен цинк и в хумусно-карбонатните почви на Тракийската низина и в други райони на страната.
При културите, отглеждани на тези почви, особено най-чувствителни към недостиг на цинк (овощните и цитрусовите дървета, царевицата, соята, ленът, памукът, лозата, доматите, краставиците, тиквата, люцерната, детелината, фасулът, тютюнът, картофите, захарното и кръмното цвекло) се препоръчва пръскания с Натурален микротор «ЦИНКОВ ХУМАТ» в доза 60-120 мл/дка, с 20-40 л работен разтвор/дка, а при почви с по-голям недостиг на цинк се препоръчва и почвено третиране с 0,01% разтвор на «ЦИНКОВ ХУМАТ».
СМУЩЕНИЯ ПРИ НЕДОСТИГ НА ЦИНК.
За всички култури, страдащи от недостиг на цинк, е характерно задържане в растежа и почти пълно прекратяване на нарастването на междувъзлията.
От полските култури най-добър индикатор за недостиг на цинк е царевица, при която между жилките на листата от основата докъм върха се появяват широки и тесни светлозелени, жълтобелезникави и матовопрозрачни ивици. Главните жилки запазват зеления си цвят. Понякога по долната част на петурата се появяват големи и малки жълтобелезникови петна, някои от които, а често и стъблото са без пигменти (хлороза-албинос); част от листата са твърди, изправени, тесни, дълги.
При соята видимите белези на цинков недостиг се изразяват в типична междужилкова хлороза и скъсени междувъзлия, съпроводени от слаб растеж и дребнолистие, а при доматите, краставиците и тиквите - в неестествени размери на листата, които леко пожълтяват, а между жилките се появяват жълти петна, постепенно свързващи се във вид на ленти; краищата на петурата се завиват успоредно на централната жилка към горната повърхност; пъпките не се развиват; на върха на стъблата се образува розетка от неразвити или слабо развити листа, откъдето идва и наименованието на този вид хлороза - розетъчна болест.
При недостиг на цинк в почвата по-силно реагират някои цитрусови, ябълката и черешата и по-слабо слива, крушата, орехът, кайсията, портокалът и смокинята. Овощните дървета в първите стадии на заболяване намаляват растежа и леко пожълтяват поради липса на хлорофил. След това се появяват малки изолирани жълти петна между страничните нерви, които постепенно се свързват и образуват цели ленти, започващи от средата и стигащи до външния ръб на листата. По такъв начин се образува една лента около целия лист. От друга страна, по-старите листа заболяват, а по-младите спират растежа. Пъпките не могат да се развият, в резултат на което на края на клонката се образува една розетка от неразвити и слабо развити листа, откъдето и името на хлорозата розетъчна болест или дребнолистие.
При ябълката листата са деформирани и краищата им са повече или по-малко накъдрени; при крушата върхът на листата им е повдигнат леко нагоре, а при череша листата са накъдрени и извити нагоре като ладийка. Плодовете са дребни и деформирани. При голям недостиг на цинк може да изсъхне цялото дърво.
Липсата или недостигът на цинк предизвиква следните по-важни заболявания в растенията:
-
цинкова хлороза;
-
цинкова некроза;
-
хлороза-албинос;
-
междужилкова хлороза;
-
розетъчна болест;
-
дребнолистие.
Цинкова хлороза по царевицата.
Болестта се появи след внедряване на интензивните технологии за отглеждане на царевицата отпреди 30 – 40 години и има пряка връзка с почвените условия и храненето на растенията.
Симптоми. Хлорозата се появява неравномерно в посева, като на едни места засяга по-силно растенията, а на други те остават нормално развити. Първите признаци се забелязват още върху младите растения след фаза трети лист. В основата на листната петура се образуват жълтозелени, бледожълти или белезникави, надлъжно разположени широки ивици от двете страни на централния нерв, които не достигат до периферията и върха на листата. Най-често връхната третина на листните петури остава нормално зелена, поради което до изметляването двата най-горни листа, докато са още свити във формата на фунийка изглеждат незасегнати и нормално зелени. Когато се отворят, се вижда, че в техните основи има хлоротични ивици, които не са ясно очертани от околната тъкан. По-късно те побеляват, а при по-силна проява част от тях некротират и това води до силно депресиране на растенията. Те са значително по-ниски, с по-малки кочани, изметляват и изсвиляват с 8 – 10 дни по-късно от здравите.
Източник на вредата. Недостиг на цинк. За проявлението на тази болест са необходими определени условия, най-важно от които е ниското съдържание в почвата на микроелемента цинк или неговото блокиране и превръщане в неусвоима за растенията форма. Карбонатните черноземи с алкална реакция на почвения разтвор и торенето с минерални фосфорни торове силно благоприятстват проявлението на болестта. По-масови прояви се наблюдават при предшественици захарно цвекло и слънчоглед и след ранна дълбока оран през юли – август на предшественика.
Профилактика. За отстраняване на недостига и нарушенията в снабдяването на растенията с цинк се прилагат три различни метода: внасянето му в почвата като минерален тор; третиране на семената с разтвори на цинкови соли преди сеитбата и листно подхранване с разтвори на същите. Първият начин се прилага, като преди дълбоката оран се внася в почвата цинков сулфат 3,5 – 5 кг/дка. Ефектът от торене с цинков сулфат често е сравнително нисък. Много добър резултат е третирането на царевичните семена преди сеитбата с разтвори на цинков сулфат или с Натурален стимулатор за семена «ЦАРЕВИЦА». Най-добър ефект се получава чрез 2-кратно третиране на посевите с Натурален микротор «ЦИНКОВ ХУМАТ», във фаза 5 и 8 лист, в доза 60-120 мл/дка, с 20-40 л работен разтвор/дка. Листното подхранване на младите растения с разтвор от «ОМ ТОР ЗА ЦАРЕВИЦА» предпазва растенията от тази болест. Да се избягват слънчоглед и захарно цвекло като предшественици на царевицата. Освен това, торенето с фосфорни торове да става умерено и да се осигурява равномерното им разпределение по площта.
Къдравост по хмела.
Симптоми. В началото на юни по растенията на височина 1,5—3 м се явява междужилкова хлороза, епинастия или завиване на петурата около главния нерв. Листата изглеждат като накъдрени, откъдето идва и наименованието на заболяването. По-късно те добиват бакърен цвят и в някои случаи настъпва листопад. Симптоми се появяват и по страничните разклонения. Листата са тесни със завити средни дялове, източени краища и със слаба междужилкова хлороза, която остава до края на вегетацията.
Растенията остават слабо развити и не достигат върха на конструкцията. Завързват малко шишарки, които узряват по-рано и имат силно понижени технологични качества.
Източник на вредата. Недостиг на цинк в почвата.
Профилактика. Пръскане с цинкови соли или с Натурален микротор «ЦИНКОВ ХУМАТ» в доза 80-90 мл/дка, с 40-60 л работен разтвор/дка, през вегетацията от отвеждането до началото на шишаркообразуването води до ограничаване на болестта и получаване на нормални добиви. Листното подхранване на растенията с разтвори от «ОМ ТОРОВЕ» предпазва растенията от тази болест. Листното подхранване няма последствие и затова следва да се провежда ежегодно.
Дефицит на цинк при слънчоглед.
Некроза при царевицата.
Междужилкова хлороза по листата.
Лист на фасулът при слаб и силен недостиг на цинк.
Лист на картофи при слаб и силен дефицит на цинк.
Розетъчност или дребнолистие по хмел.
Розетъчна болест при ябълката.
Дребнолистие при черешата.
Цинкова хлороза при цитрусовите.
Недостиг на цинк при царевицата.
Лист на царевицата при цинкова хлороза.
Лист на хмел при слаб и силен дефицит на цинк.
Натурален микротор "ЦИНКОВ ХУМАТ"
КОРЕГИРА НЕДОСТИГ НА ЦИНК В РАСТЕНИЯТА!
Александър Малков
"АгроБиоСтим" ООД
гр. Каварна